КАКО ЈЕ МАЛИ ОВАЈ СВЕТ – Крушевац-Хасково

КАКО ЈЕ МАЛИ ОВАЈ СВЕТ – Крушевац-Хасково

Прочитајте више о самом догађају

ЗА НАЈСКУПЉУ РЕЧ

Ниједан човек није пећина
Чак и ако је острво
Чак и ако је обала
Не може ехо да се судара
Са мокрим стенама
У мрачној шпиљи
Међу шишмишима
Празнина је неопростива
(Као Пештера
Крај Дрјановског манастира
У Бугарској
Поред амбиса)
Мора се неком рећи
И најцрња истина
Неком ко ће потрошити
Реч
Најскупљу
Ехо у сопственој пећини
Одзвања прејако
Као громови у глави
И после тога
Не препознајеш
Ничији глас

© Јелена Протић-Петронијевић

Мой пристан

Помислих, че си цвете бяло
в пролет засияло,
привличане мое!

Помислих, че си сън прекрасен,
мечтан, от слънцето по-ясен
обричане мое!

Помислих те за изгрева небесен
в омарата на летен ден,
мое вдъхновение!

Помислих, че си песен
от ехо в златна есен,
мое откровение!

Какво си всъщност ти?
Мечти,
Мечти,
Мечти…

© Августина Янкова

ДУМА ЗА НАЙ СКЪПИТЕ
Никой човек не е пещера
Дори ако е остров,
Дори ако е плаж –
Не може ехото да се повтори
Мокри са стените
В тъмната пещера
Сред прилепи.
Пустотата е непростима
Като пещерата
Край Дряновския манастир
В България
Пред бездната.
Задължително някаква дума
И най- дълбока истина.
Някой ще строши
Дума
Най – скъпа
Ехо в собствената пещера
Твърде кънтящо
Като гръм в главата
И после не признаваш
Ничий глас.© Јелена Протић-Петронијевић
Моје уточиште

Помислих, да си цвеће бело
у пролеће засијало,
привлачности моја!

Помислих, да си сан прекрасан,
сањан, од сунца јаснији,
заклетво моја!

Помислих да си зора плаветна
у оморини летњег дана,
надахнуће моје!

Помислих, да си песма
одјека у златној јесени,
откровење моје!

Шта си уствари ти?
Сни,
Сни,
Сни…

© Августина Янкова

Настави са читањем “КАКО ЈЕ МАЛИ ОВАЈ СВЕТ – Крушевац-Хасково”

Visits: 526
Today: 10
Total: 637811

Августина Јанкова – Биографија и поезија на бугарском и српском


Августина Янкова

Родена в гр. Хасково. Завършила е ПУ „Паисий Хилендарски”, следдипломна специализация към СУ „Св. Климент Охридски” – София. Завършва специална педагогика към Тракийския университет – Стара Загора и професионална квалификация към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий за ресурсен учител. Член е на СНБП.

Издала стихосбирките: 1995 г. – „Жарта се събужда”; 1997 г. – „С очите на Христа”; 2000 г. – „Сетивата ми жадуват”; 2002 г. – „Следи в безкрая”; 2003 г. – „Пчелички с жълти ръкавички”; 2008г. – „Усет”. През 2005 г. на Международен фестивал в гр. Варна бе удостоена с трета награда за текста на песента „Мъжко усещане”. Написва и текста на песента Богородице Свята”, посветена на Хасково.


Августина Јанкова

Рођена је у граду Хасково. Дипломирала је на Универзитету „Паисиј Хилендарски” у Пловдиву, а постдипломске студије специјализирала на Универзитету „Св. Климент Охридски” у Софији. Студира дефектологију на Тракијском универзитету у Старој Загори и професионалну квалификацију за учитеља деце са посебним потребама на Великотрновском универзитету „Св. Кирило и Методије”. Члан је Удружења независних књижевника Бугарске.

Издала је збирке песама: 1995. г. – „Жар се буди”; 1997. г. – „Очима Христа”; 2000. г. – „Чула ми жуде”; 2002. г. – „Трагови у бескрају”; 2003. г. – „Пчелице у жутим рукавичицама”; 2008. г. – „Смисао”. На Међународном фестивалу у Варни, 2005. године, додељена јој је трећа награда за текст песме „Мушко осећање”. Потписује и текст за песму „Богородице Света” посвећену граду Хасково.

 

Мой пристан

Помислих, че си цвете
бяло в пролет засияло,
привличане мое!

Помислих, че си сън прекрасен,
мечтан, от слънцето по-ясен
обричане мое!

Помислих те за изгрева небесен
в омарата на летен ден,
мое вдъхновение!

Помислих, че си песен
от ехо в златна есен,
мое откровение!

Какво си всъщност ти?
Мечти,
Мечти,
Мечти…

Моје уточиште

Помислих, да си цвеће бело
у пролеће засијало,
привлачности моја!

Помислих, да си сан прекрасан,
сањан, од сунца јаснији,
заклетво моја!

Помислих да си зора плаветна
у оморини летњег дана,
надахнуће моје!

Помислих, да си песма
одјека у златној јесени,
откровење моје!

Шта си уствари ти?
Сни,
Сни,
Сни…


Отдалечаване

Не ме търси!
Далече съм от тебе.
Не ме жадувай!
Друга съм сега – на вятъра
сестра неуловима,
на песен ехо в листната гора.

Не бе ти моето дихание,
не бе зора от светли дни,
а днес е късно.Залеза догаря
и плод незрял обрулен покоси.

Ще ме усещаш всеки ден по малко
и ще ме търсиш в другите жени,
като пчела в дъбрава с детелини
и като сън очакван, може би…

Не ме търси!
Далече съм от тебе.
Не ме жадувай –
минало съм Аз.


Удаљавање

Не тражи ме!
Далеко сам од тебе.
Не жуди!
Друга сам сада – неухватљива
сестра ветра,
ехо песме у лиснатој гори.

Ниси био мој дах,
ни зора светлих дана,
а данас је касно. Залазак догорева
и незрели плод ишибан покоси.

Осећаћеш ме сваки дан помало
и тражићеш ме у другим женама,
као пчела у дубрави с детелином
и као сан очекиван, можда…

Не тражи ме!
Далеко сам од тебе.
Не жуди –
прошлост сам Ја.


Дали ти дадох

Дали ти дадох всичко
или пък ти ми взе?
Сега съм като пръчка,
прекършена на две.

Но ако ти поискаш
с ръка да я скрепиш,
награда ще е риска
деня да утешиш.

Така и същността ми не
ще мъждука в плен,
че луда кръв в гръдта ми
кипи на стар терен.

Подай ръка, вземи ме,
жадувала съм теб.
Сега, в мига, люби ме
с осанката на Феб.

Дали ти дадох всичко
или пък ти ми взе?


Дали ти дадох

Дали ти дадох све
или ипак ти ми узе?
Сад сам као прут,
сломљен на пола.

Ал` ако ти пожелиш руком
да га спојиш,
награда је ризик
да утешиш дан.

Тако и моја бит
треперити неће у ропству,
јер луда крв у грудима мојим
на старом терену ври.

Пружи руку, узми ме,
жудела сам за тобом.
Сад, у трену, воли ме
с држањем Феба.

Дали ти дадох све
или ипак ти ми узе?

Настави са читањем “Августина Јанкова – Биографија и поезија на бугарском и српском”

Visits: 568
Today: 6
Total: 637811

Божидар Грозев – Хасково – Биографија и поезија на бугарском и српском


Божидар Грозев е роден през 1954. година. Завършил е българска филология. Работи във вестник “Новинар юг”. Автор е на стихосбирката “Надпис”, издателство “Захарий Стоянов”, София, 2004 година. Стиховете в нея са писани 25-30 години, преди появата й. Стават. Негови стихове се превеждани на руски и турски. Съответно и публикувани.
 
Божидар Грозев је рођен 1954. године. Завршио је бугарску филологију. Ради за „Новинар југ“. Аутор је збирке песама „Наслов“, издавач „Захариј Стојанов“, Софија, 2004. г. Стихови у њој су писани 25 – 30 година, пре него је издата. Његове песме су превођене и штампане на руском и турском језику.

Да, не 

Чакълести са думите.
Боли ме, щом отворя душата си.
Напомнят ми за времето,
когато човекът клепаше,
език прехапал,
и брадвата и палешника,
но не преправяше
гласа на ближния.

Разбираше езика на дърветата
и беше едносричен.
Загубеше ли клон, мълчеше,
вгледан в клона,
четирсет дена след това.

Мълча.

2.

Ще онемея.

А бих могъл да кажа,
днес човекът наклепва ближния,
а брадвата и палешника
преправя в микрофон.
И после думите повежда
със юларчета към него.
А бих могъл да кажа,
че дърветата…

Мълча.
Чакълест.
Чакам..

Страхувам се,
че думите ще наранят
античното ти тяло,
едносрична моя.

Да, не

Камене су речи.
Боли ме, чим отворим душу.
Подсећају ме на време,
кад је човек оштрио,
уз језик прегризо,
и секиру и раоник,
али не преправљаше
глас комшије.

Разумео је језик дрвећа
и био је једносложан.
Ако изгуби грану, ћуташе,
загледан у њу,
четрдесет дана после тога.

Ћутим.

2.

Онемећу.

А могао бих да кажем,
данас човек клевета комшију,
а секиру и раоник
претвара у микрофон.
А затим речи води
повоцем ка њему.
А могао бих да кажем,
да дрвеће…

Ћутим.
Каменит.
Чекам…

Бојим се,
да ће речи повредити
твоје античко тело,
једносложна моја.

Възраст

А все по-зимни жените:
вината къде е.
Ако извадим един зъб
от съня на вълка…
И два да извадим,
и три, шепа зъби,
ще стане ли кожата
му по-ярешка?

А все по-зимни жените.
Вината къде е?

Ловците ще ме разберат:
вината е в мене.
С косите си, с блузката и всичко
под нея тя караше водата да ври,
а бучнишът отместваше
с едно мъжко око към водата.

Ловците ще ме разберат.
Вината е в мене.

А ближният все по-сит:
вината къде е.
Да му помогна ли сандъка
с консерви да пренесе,
да ги отворим във гладна редица.
Или нещо друго да
си подритвам наоколо…

А ближният – все по-сит.
Вината къде е?

И майката на сина ми
(вината е в мене)
подпъхва сега одеалце,
отваря прозореца…
И бди над съня на сина ми
– крилца му набоват под плешките.
Но за тях има време.

А все по-зимни жените.
Вината къде е?

Узраст

А жене су све хладније:
где је кривица.
Ако извадим један зуб
из вуковог сна…
И да извадим два,
и три, шаку зуби,
да ли ће му кожа
постати више јагњећа?

А жене све хладније.
Где је кривица?

Ловци ће ме разумети:
ја сам крив.
Косом, блузом и свим испод ње
због ње и вода ври,
а кључ скидаше мушким
погледом ка води.

Ловци ће ме разумети.
Ја сам крив.

А комшија све више сит:
где је кривица.
Да ли да му помогнем сандук
с конзервама да пренесе,
да их отворимо кад огладнимо.
Или нешто друго да
шутирам около…

А комшија – све више сит.
Где је кривица?

И мајка мог сина
(ја сам крив)
намешта ћебенце,
отвара прозор…
И бди над сном мог сина
– крила му забада под плећа.
Али за њих има времена.

А жене све хладније.
Где је кривица?

Разпети петък

На Балабана

“Обесен ли е някой
за предателство към детството
и кой ще го обеси?…
Виж, помилвани познавам,
но си викам,
ако до седмица
не подредя живота
си пред тази удивителна
– душата, ще полудея.”
Така мърмореше Йоан,
разпънат над веслата,
а талвегът отнасяше едната
половина на лицето му.

Бе нощ, бе ден…
Бе мръзнал четвърт век
в очакване да го повикат
и мъкнал двата бряга
да ги помири.

“Умри – мърмореше Йоан,
разпънат над веслата –
ако в петъка, подир Ивановден,
не отведеш поне един
в онази нявгашна страна,
където сърцето на човека
беше близо до очите,
а брадвата окачвахме
далеч от корена.

Там лодките повтаряха
овала на бадема,
а селската камбана
и виметата на козите
сродяваха земята и небето.”

Така говореше Йоан,
а бръчката между очите му растеше:
зелена удивителна
и кипарис във гробище.

Велики петак

Балабану

„Да ли је обешен неко
због преданости детињству
и ко ће га обесити?…
Види, познајем помиловане,
ал` кажем себи,
ако за седмицу
не средим свој живот
пред овом чудном
– душом, полудећу.”
Тако је мрмљао Јован,
разапет над веслима,
а река је носила
половину његовог лица.

Би ноћ, би дан…
Би студен четврт века
чекајући да га позову
и, једва ходајући,
две обале да помири.

„Умри – мрмљаше Јован,
разапет над веслима
– ако у петак, по Јовандану,
не одведеш макар једног
у ону некадашњу земљу,
где срце човека
беше близу очију,
а секиру качисмо
далеко од корена.

Тамо чамци понављаху
елипсу бадема,
а сеоско звоно
и вимена козе
срађаху земљу и небо.“

Тако је говорио Јован,
а бора међу очима му је расла:
зелена чудна
и чемпрес на гробљу.

Настави са читањем “Божидар Грозев – Хасково – Биографија и поезија на бугарском и српском”

Visits: 373
Today: 2
Total: 637811

Љубодраг Обрадовић – поезија и биографија на српском и бугарском


Обрадовић С. Љубодраг
Рођен 1954. године у Треботину, општина Крушевац. Завршио Економски факултет у Нишу. Ради у Културном центру Крушевац. Власник и уредник портала  www.poezijascg.com.  Писањем се бави од средњошколских дана. Пише поезију и прозу.  Објавио три књиге  поезије  *ТВОЈЕ ЋУТАЊЕ МИ ГОВОРИ*, *ЖИВЕТИ СЛОБОДНО* и *МИРИС БОЖУРА*.   Песме објављује и у часописима (ПУТЕВИ КУЛТУРЕ – Културног центра Крушевац), зборницима (ЗАВЕШТАЊА – Удружења српских писаца Швајцарске, ПРВИ ПУТ, ЉУБАВНИ рецеПАТ и ВЕТРЕЊАЧА – ПоезијеСЦГ) и бројним интернет сајтовима…   За своју поезију каже да је то његов скромни покушај да стиховима исприча неке своје истине и тако допре до сродних душа, које у поезији откривају виши смисао постојања. (Биографија писана 2012. године. Актуелну прочитајте на www.poezija.in).
ЛЮБОДРАГ С. ОБРАДОВИЧ Роден през 1954. г. в Треботина, община Крушевац. Завършва стопански факултет в Ниш. Работи в Културния център в Крушевац.Собственик и управител на сайта  www.poezijascg.com. С писане се занимава от гимназията. Пише поезия и проза. Издал е три книги с поезия: ”Твоето мълчание ми говори”, „Да живееш свободно” и „Мирис на божур”. Стихове публикува в списание „Културни маршрути” на културния център в Крушевац, сборниците „ Завещание” на Сдружението на сръбските писатели в Швейцария, „Първи път” и „ Любовни рецепти”. (Поезия СЦГ) и многобройни интернет сайтове…  За своята поезия казва, че е неговия скромен опит със стиховете си да каже някои свои истини и така да стигне до някои сродни души, което в поезиятя разкрива по – висок смисъл на съществуването.
БОГИЊА
 
Око тебе врти се свет…
Младост, љубав и прилике…
Ти напросто опијаш
сликајући слике,

у којима и крај
свој бескрај има! 

 
Око тебе бљешти сјај,
милион срца слути срећу…
Око тебе лампиони, сви
шампиони, 

и нада да ока ти одсјај 
заборавити никад нећу…
 
Слободно скочи,
све кочнице откочи…
Живот је слеп, кад си тако
лепа

по сувом док пливаш,
у мирисима уживаш, 

све скриваш, а смисао
откриваш… 

 
Слободно чизмом  згази
цвет,

који руди за грех,
и осмехом их отерај у
очај…

Нека на коленима чекају рај!

Не, немоћ није крај жеља,
на сваком углу, на сваком прсту,
ниче букет пријатеља,
стотину и један, 

и свако остаје жедан…
 
Клизе сузе, мисли лете,
а опчињени никако да се сете,
због чега их чежња ломи,
због чега им срце зебе,
ни зашто се увек воли она,
која гази цвет 
и све који зраче…
 
Око тебе врти се свет…
Срећа лебди на крилима…
Зашто свима заледиш срце,
а happy end ти зрачи у очима…
БОГИНЯ
 
Около тебе се върти света…
Младост, любов и шанс…
Ти просто се опиваш
от цветния лик,

в който и края
своя безкрай има!

 
Около тебе свети сияние,
на милион сърца късмет предвещаваш.
Около тебе фенери греят
И се надявам, че отраженията
на очите

ти няма да забравя никога…

Свободно тръгни,
махни всички спирачки…
Животът е сляп, като си
толкова красива,

по въздуха като плуваш,
на мирис се наслаждаваш,

всичко скриваш, а смисъла
откриваш…

 
Свободно с ботуша стъпчи
цветето,

което води към грях,
с усмивка изгони
отчаянието…

нека на колене чакаме рая!
 
Не, няма край желанието
на всеки ъгъл над всяка пръст

букетът от приятелства да
никне, стотина и едно

и всяко да остава жадно…
 
Капят сълзи, мисли летят,
а очарованието не помня,
и на пресекулки те желая,
от това сърцето ми изстива,
не защото винаги желая тази,
дето цвете гази
и лъчите, всичките…

 
Около тебе се върти света…
Щастието на крила лети…
Защо си заледи сърцето
а happy end очите ти излъчват…

ЛИПА

 
Под мојим прозором мирише липа…
Том мирису увек се веселим.
Давна је прошлост, маштом кад скитах,
сад оне праве мирисе желим.

Под мојим прозором и године лете
Пролете живот на кобили бесној.
Ови мириси увек ме подсете,
на оно што у животу беше лепо.
 
Тај филм увек радо гледам…
А лоше у црну рупу склањам.
Зато увек под липу седам,
да опет, као некад, сањам.
 
Мирише липа, мириси маме…
Оно што ми смета у поноре бацам.
Да само лепота у срцу остане,
у давну прошлост радо се враћам.
 
Под прозором мирише липа…
У ноћи певају славуји.
И док месец свет сребром обасипа,
опет крв мојим жилама струји.
 
Под мојим прозором мирише липа.
Срце бије жаром новим.
Увек је лепо маштом кад се скита
и зато тај мирис липе волим.

 Мирише липа… И све је лако и лепо,
док олуја кишом не потече.
Веровах некад у мирисе слепо,
сад знам: мириси су тренутак среће.

ЛИПА

 
Под прозореца липа мирише…
От този мирис винаги съм весел.
Мина време, със мечтите като
скитах

тя само прави мириса желан
 
Под прозореца летят години…
И живота прелетя – кобила бясна.
Този мирис винаги напомня туй,
което във живота ни е ясно.
 
Този филм със радост гледам…
Лошото във черна дупка слагам.
Под липата винаги си сядам
и като някога сънувам.
 
А мирише ми липата, с мирис мами…
Туй, което ме измъчва в бездна  хвърлям
хубост само във сърцето да остане,
в миналото с радост се завръщам.
 
Под прозореца липа мирише…
Нощем славеите пеят.
И докато е луната със сребро обсипана
кръв във вените се лее.
 
Под прозореца липа мирише…
Бие ми сърцето с нова жар.
Хубаво е със мечтата като скитам,
затуй мирис на липа обичам.
 
Как мирише на липа.И леко е, и просто
 докато не потекат на бурята потоците.
Вярвах някога на аромата сляпо,
сега знам: мирисът е миг на щастие.

ОДЛЕТИ СВЕ

 
Одлети све
И живот
И кад се чини 
Да краја нема
Да све је песма
Тек зарудела трешња
Увек судбина стигне
На крилима јутра
И у коначност склони
Све сањане жеље
И недосањано сутра 
 
Или је то селидба
Из рупе црне
У неку коначну
Бесконачну иронију
Којом се живот подсмева
Онима који остају
Да за поразима хају
И о срећи 
Беспрекорној маштају
Док крах се шуња
Неосетно као магла у души
 
Одлети све 
И живот
Као да га никад 
Није ни било
Као да се знанцу само снило
Да је кроз баште цветне
И машту снену
Корачао са незнанцем 
Који кад оде 
Пустош оставља
Да све се понавља
И у бесмисао тече

Све одлети
И пролети
И патња и нада
И срећа и туга
Човек је ту само да страда
За илузију
За цветни врт
Своју оазу у болу окружења
Своју трешњу црвену
Човек је ту свет да мења
За поколења која долазе
На грешке не пазе
И газе све
И живот оних
Којих као да није ни било
 
То је тај точак
Који земљу окреће
И разара мозак
Кад стигне пролеће
И видик се засени
Илузијом вечности
У свету пролазном 
Чији смо тек гости

08.06.2009.
Драгану Станковићу

ОТЛИТА ВСИЧКО

 
Отлита всичко.
И живота.
И както изглежда
До края няма
Да е всичко песен.
Като закалена череша
Винаги идва съдбата
На крилете на утрото.
Накрая прекланям
Всички мечтани желания
И недосънувани в утрото.
 
Или да ги преместя
От черните дупки
В някоя крайна
Безкрайна ирония,

С която животът се подиграва.
Тези, които остават
Да се погрижат за поклонение
И за щастието,
Непорочно мечтаещо,
Докато се промъква провала
Неусетно, като мъгла в душата.
 
Отлита всичко.
И живота.
Като че никога
Не го е имало,
като да се знаят само сънища,

Да е като цветна градина
И мечта сънувана.
Вървя с непознат,
Който като ходи
Пустош оставя.
И всичко се повтаря
И тече безмислието.
 
Отлита всичко
и прелита,

И страдание и надежда,
И щастие и тъга.
Човек е тук само да страда
За илюзията,
за цветната градина –
Оазис, ограден от болка
Или черешата червена.
Човек е тук светът да промени
За бъдещите поколения,
от грешки се не пази

И гази всичко
и живота на ония,

Които сякаш не ги е имало.
 
Това е колелото,
В което се превръща земята
И разрушава ума
Когато дойде пролетта
И види неясно
Илюзията на вечността
Впреходния свят,
Където сме само гости.
 
08.06.2009.
На Драган Станкович

© Љубодраг Обрадовић  –    © ЛЮБОДРАГ С. ОБРАДОВИЧ
 

Настави са читањем “Љубодраг Обрадовић – поезија и биографија на српском и бугарском”

Visits: 406
Today: 3
Total: 637811

Др Бранко Ристић – поезија и биографија на српском и бугарском


Др Бранко С. Ристић
, рођен је 1961. године у Великом Шиљеговцу (Крушевац). Основну школу и Гимназију завршио је у родном месту и Крушевцу. Студије књижевности и магистериј завршио на Филолошком факултету у Скопљу. Постдокторске студије завршио у Софији, а докторирао на Филозофском факултету у Новом Саду. Ради на Учитељском факултету Универзитета у Приштини (Косовска Митровица).Пише поезију и прозу. Бави се научним радом, преводи са бугарског, руског и македонског језика. Објавио књиге: Поезија: Анатомија једног зашто?, Долази чекање, Ни име на себи, Распет у сну, Молитва за Косово; Студије и огледи: Ванчо Николески (отац македонске књижевности за децу), Бајке (интерпретација српске народне бајке у млађим разредима основне школе), Рецепција књижевности за децу, Интерпретативни метод и нумеричка закључивања у поезији Пеје К. Јаворова (време, симбол, боја), Дидактично и литерарно у поезији и прози за децу Ванче Николеског, Тумачење лирике (студије из српске и бугарске књижевности), Тумачење књижевности за децу; Преводи са македонског: Панорама македонске поезије 1965 – 1995; Димитар Башески: Тестамент (поезија); Бранко Црвенкоски: Небеска места (поезија); Преводи са бугарског: Никола Вапцаров: Песме (двојезично), Д. Х. Ч. Чудомир (пет књига прича), Веселин Стојанов (роман), књиге поезије: Грише Трифонова, Маје Далгачеве, Ивана Матанова, Сибиле Алексове, Светослава Георгијева, Ивана Габерова, Михаила Белчева.Члан је друштва књижевника Војводине, члан Савеза бугарских писаца и редовни члани Бугарске академије наука и уметности (БАНИ). Добитнок је Златне значке КПЗ Србија, Међународне награде за књижевност НИКОЛА ВАПЦАРОВ.Ради на Учитељском факултету Призрен у Лепосавићу. Живи и ствара у  Великом Шиљеговцу и Новом Саду.

 

Др БРАНКО С. РИСТИЧ е роден през 1961г. във Велики Шилеговец  (Крушевац). Основно училище и гимназия завършва в родното си място и в Крушевац. Литература и магистратура завършва във Филологическия факултет в Скопие. Докторат завършва във Философския факултет в Нови Сад. Работи в Учителския факултет на Университета в Прищина (Косовска Митровица).
 
Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от български, руски и македонски език. Издал е книгите с поезия: „Анатомия на едно защо?”, ”Идва очакване”, „Безименен”, „Разпнат насън”, „Молитва за Косово”, изследвания и есета: „Ванчо Николески” ( баща на македонската литература за
деца),”Приказки”(интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов(време,символ,цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески”,”Тълкуване на лириката” (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца”.

Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995, Димитър Башески:”Завет” (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места” (поезия). Преводи от български: Никола Вапцаров:”Песни” (двуезична), Д.Х.Ч. Чудомир (пет книги притчи), Веселин Стоянов (роман), книги с поезия на Гриша Трифонов, Мая Дългъчева, Иван Матанов, Сибила Алексова, Светослав Георгиев, Иван Габеров и Михаил Белчев. Член на дружеството на писателите на Войводина, член на Съюза на българските писатели и редовен член на Българската Академия на Науката и Изкуствата(БАНИ). Носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и намеждународната награда за литература”Никола Вапцаров”.

Работи в Учителския факултет на Призрен в Лепосавич. Живее и твори във Велики Шилеговец и Нови Сад.

МОЛИТВА ЗА КОСОВО

10

Знам Господе доброта је
Твоја велика велик си
Ти, мој Господе у
праштању.
А што је људски створ на земљи,
до Божји слуга и раб Божји,
 којега Ти створи удахну му
живот, па пусти у свет.

Хвала Ти, Господе на
свој благодети што
је изли у нас. Хвала
ти и за срџбу, да ње
не беше,
не бисмо знали
да смо грешни. То
нас врати молитви и
вери Православној.
Опрости Оче,

а ми нећемо заборавити, Хвала Теби,
Пресвети на свој Љубави и благодети
до сада што нам даде. Али те још ово
молим, Господе сачувај нам нашу
Свету Земљу Српску и сатри некрста.
Свјати Боже, Свјати Крепкиј,
Свјати Бесмертни помилуј
нас.
Настави са читањем “Др Бранко Ристић – поезија и биографија на српском и бугарском”

Visits: 227
Today: 3
Total: 637811

КОЛКО Е МАЛЪК СВЕТА односно КАКО ЈЕ МАЛИ ОВАЈ СВЕТ – Поезија српских и бугарских песника

Одлучили смо да у наредним данима у издањима Удружења песника Србије – ПоезијаСРБ и то: сајту www.poezija.rs, и у часопису за поезију ПоезијаСРБ представимо једну изузетну поетску књигу у припреми КАКО ЈЕ МАЛИ ОВАЈ СВЕТ односно КОЛКО Е МАЛЪК СВЕТА за коју пишу песници из Крушевца и Хаскова. Књигу су припремали: Регионална библиотека “Христо Смирненски” из Хаскова и Културни центар Крушевац (у коме сам ја у то време, 2012. године био директор, а затим главни и одговорни уредник).

За почетак ћемо навести по имену и презимену све песнике који су објављени у пробном примерку књиге који је промовисана у Хаскову 7. 9.2012. године у Регионалној библиотеци “Христо Смирненски” из Хаскова под називом Премиера на литературен алманах “Поетите на Хасково и Крушевац”.

У књизи пишу:

  • Песници из Хаскова: Августина Янкова, Божидар Грозев, Ели Видева, Христо Лалев, Ивайло Балабанов, Мина Борисова Карагьозова, Нина Момчилова, Петър Марев, Петър Ванчев, Петър Василев и Росица Станева.
  • Песници из Крушевца: др Бранко Ристић, Љубодраг Обрадовић, Вељко Стамболија, Јелена Протић-Петронијевић, Љубиша Бата Ћидић, Љубица Петковић, Момир Драгићевић, Небојша Лапчевић, Спасоје Ж. Миловановић, Светлана Ђурђевић, Снежана Драгићевић и Мирослав Мића Живановић.

Све песме су са српском преведене на бугарски и обратно са бугарског на српски језик. У наставку, наредних дана на овом сајту представићемо по једног песника са биографијом и поезијом на оба језика: српском и бугарском./Љубодраг Обрадовић/

Настави са читањем “КОЛКО Е МАЛЪК СВЕТА односно КАКО ЈЕ МАЛИ ОВАЈ СВЕТ – Поезија српских и бугарских песника”

Visits: 141
Today: 0
Total: 637811