Љубодраг Обрадовић – поезија и биографија на српском и бугарском


Обрадовић С. Љубодраг
Рођен 1954. године у Треботину, општина Крушевац. Завршио Економски факултет у Нишу. Ради у Културном центру Крушевац. Власник и уредник портала  www.poezijascg.com.  Писањем се бави од средњошколских дана. Пише поезију и прозу.  Објавио три књиге  поезије  *ТВОЈЕ ЋУТАЊЕ МИ ГОВОРИ*, *ЖИВЕТИ СЛОБОДНО* и *МИРИС БОЖУРА*.   Песме објављује и у часописима (ПУТЕВИ КУЛТУРЕ – Културног центра Крушевац), зборницима (ЗАВЕШТАЊА – Удружења српских писаца Швајцарске, ПРВИ ПУТ, ЉУБАВНИ рецеПАТ и ВЕТРЕЊАЧА – ПоезијеСЦГ) и бројним интернет сајтовима…   За своју поезију каже да је то његов скромни покушај да стиховима исприча неке своје истине и тако допре до сродних душа, које у поезији откривају виши смисао постојања. (Биографија писана 2012. године. Актуелну прочитајте на www.poezija.in).
ЛЮБОДРАГ С. ОБРАДОВИЧ Роден през 1954. г. в Треботина, община Крушевац. Завършва стопански факултет в Ниш. Работи в Културния център в Крушевац.Собственик и управител на сайта  www.poezijascg.com. С писане се занимава от гимназията. Пише поезия и проза. Издал е три книги с поезия: ”Твоето мълчание ми говори”, „Да живееш свободно” и „Мирис на божур”. Стихове публикува в списание „Културни маршрути” на културния център в Крушевац, сборниците „ Завещание” на Сдружението на сръбските писатели в Швейцария, „Първи път” и „ Любовни рецепти”. (Поезия СЦГ) и многобройни интернет сайтове…  За своята поезия казва, че е неговия скромен опит със стиховете си да каже някои свои истини и така да стигне до някои сродни души, което в поезиятя разкрива по – висок смисъл на съществуването.
БОГИЊА
 
Око тебе врти се свет…
Младост, љубав и прилике…
Ти напросто опијаш
сликајући слике,

у којима и крај
свој бескрај има! 

 
Око тебе бљешти сјај,
милион срца слути срећу…
Око тебе лампиони, сви
шампиони, 

и нада да ока ти одсјај 
заборавити никад нећу…
 
Слободно скочи,
све кочнице откочи…
Живот је слеп, кад си тако
лепа

по сувом док пливаш,
у мирисима уживаш, 

све скриваш, а смисао
откриваш… 

 
Слободно чизмом  згази
цвет,

који руди за грех,
и осмехом их отерај у
очај…

Нека на коленима чекају рај!

Не, немоћ није крај жеља,
на сваком углу, на сваком прсту,
ниче букет пријатеља,
стотину и један, 

и свако остаје жедан…
 
Клизе сузе, мисли лете,
а опчињени никако да се сете,
због чега их чежња ломи,
због чега им срце зебе,
ни зашто се увек воли она,
која гази цвет 
и све који зраче…
 
Око тебе врти се свет…
Срећа лебди на крилима…
Зашто свима заледиш срце,
а happy end ти зрачи у очима…
БОГИНЯ
 
Около тебе се върти света…
Младост, любов и шанс…
Ти просто се опиваш
от цветния лик,

в който и края
своя безкрай има!

 
Около тебе свети сияние,
на милион сърца късмет предвещаваш.
Около тебе фенери греят
И се надявам, че отраженията
на очите

ти няма да забравя никога…

Свободно тръгни,
махни всички спирачки…
Животът е сляп, като си
толкова красива,

по въздуха като плуваш,
на мирис се наслаждаваш,

всичко скриваш, а смисъла
откриваш…

 
Свободно с ботуша стъпчи
цветето,

което води към грях,
с усмивка изгони
отчаянието…

нека на колене чакаме рая!
 
Не, няма край желанието
на всеки ъгъл над всяка пръст

букетът от приятелства да
никне, стотина и едно

и всяко да остава жадно…
 
Капят сълзи, мисли летят,
а очарованието не помня,
и на пресекулки те желая,
от това сърцето ми изстива,
не защото винаги желая тази,
дето цвете гази
и лъчите, всичките…

 
Около тебе се върти света…
Щастието на крила лети…
Защо си заледи сърцето
а happy end очите ти излъчват…

ЛИПА

 
Под мојим прозором мирише липа…
Том мирису увек се веселим.
Давна је прошлост, маштом кад скитах,
сад оне праве мирисе желим.

Под мојим прозором и године лете
Пролете живот на кобили бесној.
Ови мириси увек ме подсете,
на оно што у животу беше лепо.
 
Тај филм увек радо гледам…
А лоше у црну рупу склањам.
Зато увек под липу седам,
да опет, као некад, сањам.
 
Мирише липа, мириси маме…
Оно што ми смета у поноре бацам.
Да само лепота у срцу остане,
у давну прошлост радо се враћам.
 
Под прозором мирише липа…
У ноћи певају славуји.
И док месец свет сребром обасипа,
опет крв мојим жилама струји.
 
Под мојим прозором мирише липа.
Срце бије жаром новим.
Увек је лепо маштом кад се скита
и зато тај мирис липе волим.

 Мирише липа… И све је лако и лепо,
док олуја кишом не потече.
Веровах некад у мирисе слепо,
сад знам: мириси су тренутак среће.

ЛИПА

 
Под прозореца липа мирише…
От този мирис винаги съм весел.
Мина време, със мечтите като
скитах

тя само прави мириса желан
 
Под прозореца летят години…
И живота прелетя – кобила бясна.
Този мирис винаги напомня туй,
което във живота ни е ясно.
 
Този филм със радост гледам…
Лошото във черна дупка слагам.
Под липата винаги си сядам
и като някога сънувам.
 
А мирише ми липата, с мирис мами…
Туй, което ме измъчва в бездна  хвърлям
хубост само във сърцето да остане,
в миналото с радост се завръщам.
 
Под прозореца липа мирише…
Нощем славеите пеят.
И докато е луната със сребро обсипана
кръв във вените се лее.
 
Под прозореца липа мирише…
Бие ми сърцето с нова жар.
Хубаво е със мечтата като скитам,
затуй мирис на липа обичам.
 
Как мирише на липа.И леко е, и просто
 докато не потекат на бурята потоците.
Вярвах някога на аромата сляпо,
сега знам: мирисът е миг на щастие.

ОДЛЕТИ СВЕ

 
Одлети све
И живот
И кад се чини 
Да краја нема
Да све је песма
Тек зарудела трешња
Увек судбина стигне
На крилима јутра
И у коначност склони
Све сањане жеље
И недосањано сутра 
 
Или је то селидба
Из рупе црне
У неку коначну
Бесконачну иронију
Којом се живот подсмева
Онима који остају
Да за поразима хају
И о срећи 
Беспрекорној маштају
Док крах се шуња
Неосетно као магла у души
 
Одлети све 
И живот
Као да га никад 
Није ни било
Као да се знанцу само снило
Да је кроз баште цветне
И машту снену
Корачао са незнанцем 
Који кад оде 
Пустош оставља
Да све се понавља
И у бесмисао тече

Све одлети
И пролети
И патња и нада
И срећа и туга
Човек је ту само да страда
За илузију
За цветни врт
Своју оазу у болу окружења
Своју трешњу црвену
Човек је ту свет да мења
За поколења која долазе
На грешке не пазе
И газе све
И живот оних
Којих као да није ни било
 
То је тај точак
Који земљу окреће
И разара мозак
Кад стигне пролеће
И видик се засени
Илузијом вечности
У свету пролазном 
Чији смо тек гости

08.06.2009.
Драгану Станковићу

ОТЛИТА ВСИЧКО

 
Отлита всичко.
И живота.
И както изглежда
До края няма
Да е всичко песен.
Като закалена череша
Винаги идва съдбата
На крилете на утрото.
Накрая прекланям
Всички мечтани желания
И недосънувани в утрото.
 
Или да ги преместя
От черните дупки
В някоя крайна
Безкрайна ирония,

С която животът се подиграва.
Тези, които остават
Да се погрижат за поклонение
И за щастието,
Непорочно мечтаещо,
Докато се промъква провала
Неусетно, като мъгла в душата.
 
Отлита всичко.
И живота.
Като че никога
Не го е имало,
като да се знаят само сънища,

Да е като цветна градина
И мечта сънувана.
Вървя с непознат,
Който като ходи
Пустош оставя.
И всичко се повтаря
И тече безмислието.
 
Отлита всичко
и прелита,

И страдание и надежда,
И щастие и тъга.
Човек е тук само да страда
За илюзията,
за цветната градина –
Оазис, ограден от болка
Или черешата червена.
Човек е тук светът да промени
За бъдещите поколения,
от грешки се не пази

И гази всичко
и живота на ония,

Които сякаш не ги е имало.
 
Това е колелото,
В което се превръща земята
И разрушава ума
Когато дойде пролетта
И види неясно
Илюзията на вечността
Впреходния свят,
Където сме само гости.
 
08.06.2009.
На Драган Станкович

© Љубодраг Обрадовић  –    © ЛЮБОДРАГ С. ОБРАДОВИЧ
 

Настави са читањем “Љубодраг Обрадовић – поезија и биографија на српском и бугарском”

Visits: 628
Today: 7
Total: 1293423

Др Бранко Ристић – поезија и биографија на српском и бугарском


Др Бранко С. Ристић
, рођен је 1961. године у Великом Шиљеговцу (Крушевац). Основну школу и Гимназију завршио је у родном месту и Крушевцу. Студије књижевности и магистериј завршио на Филолошком факултету у Скопљу. Постдокторске студије завршио у Софији, а докторирао на Филозофском факултету у Новом Саду. Ради на Учитељском факултету Универзитета у Приштини (Косовска Митровица).Пише поезију и прозу. Бави се научним радом, преводи са бугарског, руског и македонског језика. Објавио књиге: Поезија: Анатомија једног зашто?, Долази чекање, Ни име на себи, Распет у сну, Молитва за Косово; Студије и огледи: Ванчо Николески (отац македонске књижевности за децу), Бајке (интерпретација српске народне бајке у млађим разредима основне школе), Рецепција књижевности за децу, Интерпретативни метод и нумеричка закључивања у поезији Пеје К. Јаворова (време, симбол, боја), Дидактично и литерарно у поезији и прози за децу Ванче Николеског, Тумачење лирике (студије из српске и бугарске књижевности), Тумачење књижевности за децу; Преводи са македонског: Панорама македонске поезије 1965 – 1995; Димитар Башески: Тестамент (поезија); Бранко Црвенкоски: Небеска места (поезија); Преводи са бугарског: Никола Вапцаров: Песме (двојезично), Д. Х. Ч. Чудомир (пет књига прича), Веселин Стојанов (роман), књиге поезије: Грише Трифонова, Маје Далгачеве, Ивана Матанова, Сибиле Алексове, Светослава Георгијева, Ивана Габерова, Михаила Белчева.Члан је друштва књижевника Војводине, члан Савеза бугарских писаца и редовни члани Бугарске академије наука и уметности (БАНИ). Добитнок је Златне значке КПЗ Србија, Међународне награде за књижевност НИКОЛА ВАПЦАРОВ.Ради на Учитељском факултету Призрен у Лепосавићу. Живи и ствара у  Великом Шиљеговцу и Новом Саду.

 

Др БРАНКО С. РИСТИЧ е роден през 1961г. във Велики Шилеговец  (Крушевац). Основно училище и гимназия завършва в родното си място и в Крушевац. Литература и магистратура завършва във Филологическия факултет в Скопие. Докторат завършва във Философския факултет в Нови Сад. Работи в Учителския факултет на Университета в Прищина (Косовска Митровица).
 
Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от български, руски и македонски език. Издал е книгите с поезия: „Анатомия на едно защо?”, ”Идва очакване”, „Безименен”, „Разпнат насън”, „Молитва за Косово”, изследвания и есета: „Ванчо Николески” ( баща на македонската литература за
деца),”Приказки”(интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов(време,символ,цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески”,”Тълкуване на лириката” (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца”.

Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995, Димитър Башески:”Завет” (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места” (поезия). Преводи от български: Никола Вапцаров:”Песни” (двуезична), Д.Х.Ч. Чудомир (пет книги притчи), Веселин Стоянов (роман), книги с поезия на Гриша Трифонов, Мая Дългъчева, Иван Матанов, Сибила Алексова, Светослав Георгиев, Иван Габеров и Михаил Белчев. Член на дружеството на писателите на Войводина, член на Съюза на българските писатели и редовен член на Българската Академия на Науката и Изкуствата(БАНИ). Носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и намеждународната награда за литература”Никола Вапцаров”.

Работи в Учителския факултет на Призрен в Лепосавич. Живее и твори във Велики Шилеговец и Нови Сад.

МОЛИТВА ЗА КОСОВО

10

Знам Господе доброта је
Твоја велика велик си
Ти, мој Господе у
праштању.
А што је људски створ на земљи,
до Божји слуга и раб Божји,
 којега Ти створи удахну му
живот, па пусти у свет.

Хвала Ти, Господе на
свој благодети што
је изли у нас. Хвала
ти и за срџбу, да ње
не беше,
не бисмо знали
да смо грешни. То
нас врати молитви и
вери Православној.
Опрости Оче,

а ми нећемо заборавити, Хвала Теби,
Пресвети на свој Љубави и благодети
до сада што нам даде. Али те још ово
молим, Господе сачувај нам нашу
Свету Земљу Српску и сатри некрста.
Свјати Боже, Свјати Крепкиј,
Свјати Бесмертни помилуј
нас.
Настави са читањем “Др Бранко Ристић – поезија и биографија на српском и бугарском”

Visits: 452
Today: 3
Total: 1293423