Др Бранко Ристић – поезија и биографија на српском и бугарском

Rating: 10.00/10. From 4 votes.
Please wait…


Др Бранко С. Ристић
, рођен је 1961. године у Великом Шиљеговцу (Крушевац). Основну школу и Гимназију завршио је у родном месту и Крушевцу. Студије књижевности и магистериј завршио на Филолошком факултету у Скопљу. Постдокторске студије завршио у Софији, а докторирао на Филозофском факултету у Новом Саду. Ради на Учитељском факултету Универзитета у Приштини (Косовска Митровица).Пише поезију и прозу. Бави се научним радом, преводи са бугарског, руског и македонског језика. Објавио књиге: Поезија: Анатомија једног зашто?, Долази чекање, Ни име на себи, Распет у сну, Молитва за Косово; Студије и огледи: Ванчо Николески (отац македонске књижевности за децу), Бајке (интерпретација српске народне бајке у млађим разредима основне школе), Рецепција књижевности за децу, Интерпретативни метод и нумеричка закључивања у поезији Пеје К. Јаворова (време, симбол, боја), Дидактично и литерарно у поезији и прози за децу Ванче Николеског, Тумачење лирике (студије из српске и бугарске књижевности), Тумачење књижевности за децу; Преводи са македонског: Панорама македонске поезије 1965 – 1995; Димитар Башески: Тестамент (поезија); Бранко Црвенкоски: Небеска места (поезија); Преводи са бугарског: Никола Вапцаров: Песме (двојезично), Д. Х. Ч. Чудомир (пет књига прича), Веселин Стојанов (роман), књиге поезије: Грише Трифонова, Маје Далгачеве, Ивана Матанова, Сибиле Алексове, Светослава Георгијева, Ивана Габерова, Михаила Белчева.Члан је друштва књижевника Војводине, члан Савеза бугарских писаца и редовни члани Бугарске академије наука и уметности (БАНИ). Добитнок је Златне значке КПЗ Србија, Међународне награде за књижевност НИКОЛА ВАПЦАРОВ.Ради на Учитељском факултету Призрен у Лепосавићу. Живи и ствара у  Великом Шиљеговцу и Новом Саду.

 

Др БРАНКО С. РИСТИЧ е роден през 1961г. във Велики Шилеговец  (Крушевац). Основно училище и гимназия завършва в родното си място и в Крушевац. Литература и магистратура завършва във Филологическия факултет в Скопие. Докторат завършва във Философския факултет в Нови Сад. Работи в Учителския факултет на Университета в Прищина (Косовска Митровица).
 
Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от български, руски и македонски език. Издал е книгите с поезия: „Анатомия на едно защо?”, ”Идва очакване”, „Безименен”, „Разпнат насън”, „Молитва за Косово”, изследвания и есета: „Ванчо Николески” ( баща на македонската литература за
деца),”Приказки”(интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов(време,символ,цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески”,”Тълкуване на лириката” (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца”.

Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995, Димитър Башески:”Завет” (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места” (поезия). Преводи от български: Никола Вапцаров:”Песни” (двуезична), Д.Х.Ч. Чудомир (пет книги притчи), Веселин Стоянов (роман), книги с поезия на Гриша Трифонов, Мая Дългъчева, Иван Матанов, Сибила Алексова, Светослав Георгиев, Иван Габеров и Михаил Белчев. Член на дружеството на писателите на Войводина, член на Съюза на българските писатели и редовен член на Българската Академия на Науката и Изкуствата(БАНИ). Носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и намеждународната награда за литература”Никола Вапцаров”.

Работи в Учителския факултет на Призрен в Лепосавич. Живее и твори във Велики Шилеговец и Нови Сад.

МОЛИТВА ЗА КОСОВО

10

Знам Господе доброта је
Твоја велика велик си
Ти, мој Господе у
праштању.
А што је људски створ на земљи,
до Божји слуга и раб Божји,
 којега Ти створи удахну му
живот, па пусти у свет.

Хвала Ти, Господе на
свој благодети што
је изли у нас. Хвала
ти и за срџбу, да ње
не беше,
не бисмо знали
да смо грешни. То
нас врати молитви и
вери Православној.
Опрости Оче,

а ми нећемо заборавити, Хвала Теби,
Пресвети на свој Љубави и благодети
до сада што нам даде. Али те још ово
молим, Господе сачувај нам нашу
Свету Земљу Српску и сатри некрста.
Свјати Боже, Свјати Крепкиј,
Свјати Бесмертни помилуј
нас.

11

Мука притисла, Оче, лају
на нас са свих страна
на ране нам урин и со бацају
у очи лаж,
у лице смрдљиви испљувак,
 за уши вуку, по ребрима
туку, пуцају кости, звецкају
ланци.

Хоће и веру нашу
да нам сатру,
хоће, Оче, желе
то, Оче, ал не
могу.
Никако, Оче, не виде,
сунце их не видело и
месец вазда грејао,
да смо ми они
о којима пева песник,

сви смо ми Стојковићи:
„Бије батинаш, богме својски
распалио“

и није му јасно
како нас не боли.
Ми њега никада
нећемо бити и он
ће од тога мртав
бити. И сада
и опет…


Па молимо, Оче, да му
опростиш. Они што су га
испратили нама, Оче,
њих још више боли.
Они, Оче, преко мора,
они.

Знам, Оче,
Светворче и Сведржитељу
и њима би Ти опростио,

ал они неће. Они
су деца репатог и
рогатог.
Њима нема спаса.
За молитве на хају,
за Свету Литургију не
желе да чују. Мајку
Цркву заобилазе, а ми
Оче
чекамо свануће
 
скупљени у нашу муку
препознајемо једни друге по
јауку.
Клањамо се у звезданом луку
с молитвом на уснама: Свјати
Боже, Свјати Крепкиј, Свјати
Бесмертни помилуј нас.

12

„Освета је моја, ја
ћу је вратити“.
Господе, Оче,
Светворче, Сведржитељу,
освета је Твоја.
 
Лета Господњег, 2008.

© Др Бранко С. Ристић


МОЛИТВА ЗА КОСОВО

10

Знам, Господи, милостта
ти е голяма, велик си Ти,
мой Господи в прошката.
А човешкото е на
земята, до слуга божи и
раб божи, което ти
сътвори живот му
вдъхна и по света го
пусна.
Благодаря ти
господи, за твоята
благодат, с която нас
изпълваш.
Благодаря ти за гнева, без който
не бихме знали, че сме грешни.
Това ни връща към молитва и
вяра Православна. Прости ни,
Отче,

А ние няма да забравим.
Благодаря ти, Пресвети за любовта
и благодатта, която до сега си ни
дал. Но още повече молим, Господи,
опази ни нашата Свята Земя
Сръбска и затрий некръстните.
Свети Боже, Свети Крепки, Свети
Безсмертни, помилуй нас.

11

Мъка ни притисна, Отче, обгръща ни
от вси страни, раните ни препикава
и хвърля в очите ни лъжи, в лицето
плюе воня, за ушите ни дърпа, по
ребрата ни блъска, чупи кости с
тракащи вериги.

Иска и вярата наша да
затрие, иска, Отче, иска
го, ала не може. Нищо,
Отче, не виждаме,
слънце не виждаме и
месецът като грее не
сме ония,
за които поетът пее,

всички сме Стойковичи: „Бийте
бандитите, бог ни е разпалил” и не
му е ясно как не ни боли. Ние него
никога няма да го бием и той от
това

мъртъв ще бъде.
И сега. И
отново.

Та моля те, Отче, да го
простиш. Тези, дето са
го пратили няма ги,
Отче, тяхната болка е
повече. Те, Отче,
отатък морето, там са.

Знам, Отче,
Светотворче
и Вседържителю, Ти би го
простил, ала те – няма. Те са
деца опашати и рогати. За
тях спасение няма. За
молитва на поклонение, за
Света Литургия не искат да
чуят
Майката Църква заобикалят,
а ние Отче,
чакаме зората.
Скупчени в нашата мъка
припознаваме се едни други
по писъците.
Кланяме се на звездната
арка с молитва на уста:
Свети Боже, Свети Крепки,
Свети Безсмертни, помилуй нас.

12

„Отмъщението е мое
аз ще отвръщам.”
Господи, Отче,
Светотворче, Вседържецо,
Отмъщението е Твое.

лето Господне 2008.

© Др Бранко С. Ристич

НАПОМЕНА: Одлучили смо да у наредним данима у издањима Удружења песника Србије – ПоезијаСРБ и то: сајту www.poezija.rs, а касније и у часопису за поезију ПоезијаСРБ представимо једну изузетну поетску књигу у припреми КАКО ЈЕ МАЛИ ОВАЈ СВЕТ односно КОЛКО Е МАЛЪК СВЕТА за коју пишу песници из Крушевца и Хаскова. Преставићемо неке од аутора у књизи и то по прва два из Крушевца и из Хаскова. Књигу су припремали: Регионална библиотека “Христо Смирненски” из Хаскова и Културни центар Крушевац (у коме сам ја у то време, 2012. године био директор, а затим главни и одговорни уредник). Иначе иницијативу за ову књигу дао је Янко Митев у име феставала ХАСКОВСКИ КАУН, а подржали смо га свесрдно ми из Културног центра Крушевац и фестивала ЗЛАТНА КАЦИГА…/Љубодраг Обрадовић/  Детаљније…

Visits: 156
Today: 2
Total: 377060

Оставите одговор

Ваша адреса е-поште неће бити објављена. Неопходна поља су означена *

https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_bye.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_good.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_negative.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_scratch.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_wacko.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_yahoo.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_cool.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_heart.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_rose.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_smile.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_whistle3.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_yes.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_cry.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_mail.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_sad.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_unsure.gif 
https://www.poezija.rs/wp-content/plugins/wp-monalisa/icons/wpml_wink.gif